Постинг
20.10.2011 23:03 -
Изгубеният храм на душата ми...
Смях от сълзи се лее по площада,
там.., където мога да не ида пак.
Крача по павета- мокри и жадни
за сърца разбити на пух и прах.
Занемяла фигура седи в мрака,
мълчи, а вътре бушува ураган.
Спомен страхливо от чувала се подава,
захвърлен нейде в паяжина и кал.
Щастието идва и си заминава...,
а аз чакам влака, който не съм избрал!
там.., където мога да не ида пак.
Крача по павета- мокри и жадни
за сърца разбити на пух и прах.
Занемяла фигура седи в мрака,
мълчи, а вътре бушува ураган.
Спомен страхливо от чувала се подава,
захвърлен нейде в паяжина и кал.
Щастието идва и си заминава...,
а аз чакам влака, който не съм избрал!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 134
